> Prepishi.com > Материали > Литература > „Обесването на Васил Левски” (анализ)

Подобни материали

Вижте още

Хороскоп

Линкове

Реклама

Кратък откъс от материала: ... По трагично стечение на обстоятелствата този реквием за близкия приятел, за националния герой - светиня се превръща в реквием и за самия автор, в неочаквана поанта на неговия мълниеносен възход, който блясва на българския хоризонт и драстично е прекърмен на Вола. В „Обесването на Васил Левски” чувството е много по-различно от баладичния апотеоз на смъртта в „Хаджи Димитър”. Според Радосвет Коларов стихотворението диалектически поема напрежението между одата и елегията, утвърждавайки и извисявайки образа на героя в трагичното чувство, чрез скръбта на оплакващата го родина. „Обесването на Васил Левски” е „поетическа трагедия”, а не трагическа балада според думите на друг неин изследовател - доктор Нина Пантелеева. В бездната на страданието няма просветление и утеха, няма изход и перспектива. Няма нюанси. Реквиемът е издържан напълно еднотоново - страшна, всепоглъщаща непреодолима болка, изгаряща до отчаяние. Стихотворението, както често в Ботевата поезия, започва с обръщение - въпрос, тук двустранен, към две различни страни. Водещият мотив майката - родина звучи с безкрайна нежност на синовно умиление и страдание ( „жално” , „милно” ). Вторият, подчиненият мотив е издържан в световно утвърдената линия - зловещото присъствие на гарвана. Творбата се разгръща като своеобразен монологичен диалог с майката - родина. Двуделността на образната структура в стихотворението е рязко отчетлива: на единия полюс е образът на Апостола, обесеният син на България; на другия полюс стои цялото обкръжение на родната земя и всички живи същества върху нея. Целият човешки и природен свят (това доказва всеки стих) е обхванат от „стресово” състояние, в което се рушат привичните стереотипи, объркват се посоките; хората и животните блуждаят в безпътица, псетата подивяват и започват да вият в полята, заедно с вълците. В това всеобщо страдание рязко изпъква на преден план идеята за единството на всички страдащи същества и това „единство в скръбта”, изравняващо, поставящо знак за еквивалентност между голямо и малко, колективно - необозримо и единично, всеобщо - вечно и мигновено преходно. ...